Лепилото за плочките се нанася с една назъбена маламашка с големината на зъбите, в зависимост от големината на дадените плочки. Заложете на качествено лепило за плочки, което има трайност, дори и да е оставено дълго отворено време. Това ще допринесе за по-лесната работа и по-сигурно залепване.
При лепенето на плочки инструментите, които е необходимо да имате на разположение, са мастар, нивелир, отвес и назъбена маламашка (гребен).
Подготовката и налагането са важна част от лепенето на плочките.
Лепилото за плочки се размесва в съд с вода и после се разбърква бавно и внимателно до получаването на еднородна смес. Сместа се оставя за известно време да узрее – някъде 5 минути. След това време се разбърква пак на бавни обороти, тъй като не искаме да влезе въздух в сместа.
Следващата стъпка е да нанесете лепилото с удачната назъбена маламашка върху грундирана, силна, чиста и суха основа. Размерите на зъбите варират между 4 и 10 милиметра и зависят от големината на плочките, които ще лепите. При по-големите плочки трябват по-големи зъби. Това осигурява правилно и равномерно полагане на лепилото. Така се избягват т. нар. ‘лапи’, при които съществува празно пространство. Трябва да знаете, че ако под плочката ви останат кухини, тя лесно ще се чупи или напука при определен натиск, стъпване или дупчене с бормашина.
След нанасянето на лепилото, плочката се натиска плътно и се намества, тъй че сместа да се разпредели по цялата повърхност. Еднаквата големина на фугите се балансира чрез т. нар. ”монтажни кръстчета”. Нужните корекции по хоризонтала и вертикала се правят с определен гумен чук. При по-големите размери на плочите и най-вече ако са от гранитогрес, е важно фугите да са по-широчки – от 4 до 4,5 мм, така ще поемат предполагаеми бъдещи деформации при температурните разлики. За изсъхването на лепилото е нужно едно денонощие.
Предварителното планиране на локализацията на плочките гарантира, че ще се спести време и пари на по-късен стадий. При керамичните покрития симетричността на положените плочки се счита за естетически нужна. При облицоването на подовете се изчислява средата на помещението, при което линията трябва да е успоредна на дългите стени. След като вече е очертана средата, лепенето стартира така, че по нея да преминава или фугата, или имагинерната среда на колоната от плочки. Така по този начин ивиците от отрязаните плочки, създадени вляво и вдясно до стените ви, ще биват равни. При външните ъгълчета, образувани при чупките на стената, лепенето стартира с цяла плочка, за да завършим парчетата във вътрешните ъгли.
Когато лепите върху стените, ако няма точно съобразено ниво, до което плочките да стигнат, трябва да се стартира с цяла плочка отдолу и да се довърши с цяла отгоре. Ако пък има проектно ниво, но обаче то не стига тавана, се стартира от това ниво с цялата плочка отгоре надолу, тъй че изрезките да са от долната страна. В третия вариант, когато плочките опират до тавана, е хубаво парчетата да опират с него, т.е реденето стартира отдолу нагоре.
Много рядко ще се случи да не се налага рязането на плочки. В повечето от случаите помещенията имат разни чупки, без размерите им да са особено кратни на размера на плочките. А това принуждава изрязването по краищата на плочките, зарязването по ъглите, пробиването на дупки или оформянето криви линии. С вашите ръчни инструменти или с електрически машини и фрези – тях можете да откриете на пазара, така че не е толкова плашещо.
